Какво е плаващ обменен курс

През месец юли 1944 г. златен стандарт за валутите е установен от конференцията в Бретън Уудс на 44 съюзнически държави от Втората световна война. Конференцията също така създаде Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и система с фиксиран обменен курс на злато на цена от 35 долара за унция. Участващите страни обвързаха валутите си с щатския долар, като установиха щатския долар като резервна валута, чрез която другите централни банки могат да използват, за да стабилизират или коригират лихвените проценти по своите валути. По-късно през 1967 г. беше открита голяма пукнатина в системата, когато натиск върху златото и атака срещу британския паунд доведоха до обезценяване на паунда с 14.3%. В крайна сметка щатският долар беше премахнат от златния стандарт през 1971 г. по време на администрацията на президента Ричард Никсън и не много след това, през 1973 г., системата се срина напълно. В това отношение участващите валути трябваше да се движат свободно. 

Провалът на златния стандарт и заведението в Бретън Уудс доведоха до така наречената „система на плаващ обменен курс“. Система, при която цената на валутата на дадена държава се определя от валутния пазар и относителното търсене и предлагане на други валути. Плаващият валутен курс не е ограничен от търговски ограничения или държавен контрол, за разлика от фиксирания обменен курс.

Изображение, показващо юрисдикции и тяхната система за обменен курс

Корекции на валутните курсове

При система с плаващ обменен курс централните банки купуват и продават своите местни валути, за да коригират обменния курс. Целта на такава корекция е стабилизиране на пазара или постигане на благоприятна промяна в обменния курс. Коалиция от централни банки, като тези на страните от Групата на седемте (Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и Съединените щати), често работят заедно, за да засилят въздействието на техните корекции върху обменните курсове, които обаче често е краткотраен и не винаги осигурява желаните резултати.

Сред най-забележителните примери за неуспешна интервенция се случи през 1992 г., когато финансистът Джордж Сорос оглави координирана атака срещу британския паунд. Към октомври 1990 г. Европейският механизъм за валутни курсове (ERM) беше почти завършен. Междувременно централната банка на Англия се опита да ограничи нестабилността на британския паунд и поради способността си да улесни предложеното евро, паундът също беше включен в Европейския механизъм за обменни курсове. С цел да се противопостави на това, което смяташе за прекомерна скорост на навлизане на паунда, Сорос организира успешна съгласувана атака, която доведе до принудително обезценяване на британския паунд и оттеглянето му от ERM. Последствията от атаката струваха на британската хазна приблизително £3.3 милиарда, докато Сорос спечели общо $1 милиард.

Централните банки могат също така да правят непреки корекции на валутните пазари, като повишават или понижават лихвените проценти, за да повлияят на потока от средства на инвеститорите в страната. Историята на опитите за контролиране на цените в тесни граници показа, че това не винаги работи, толкова много нации оставят валутите си да се движат свободно и използват икономически инструменти, за да насочват своя валутен курс на валутния пазар.

Намесата на китайското правителство в обменните курсове е очевидна и чрез неговата централна банка, Народната банка на Китай (PBOC) - централната банка редовно се намесва в своите валутни курсове, за да поддържа юана подценен. За да постигне това, PBOC обвързва юана с кошница от валути, за да обезцени стойността му и да направи китайския износ по-евтин. Като се има предвид, че щатският долар доминира в кошницата от валути, PBOC гарантира поддържането на юана в рамките на 2% търговска лента около щатския долар чрез закупуване на други валути или държавни облигации на САЩ. Той също така издава юана на открития пазар, за да поддържа този диапазон. По този начин той увеличава предлагането на юани и ограничава предлагането на други валути.

Разликата между плаващи и фиксирани валутни курсове

В сравнение с фиксираните курсове, плаващите обменни курсове се разглеждат като по-ефективни, справедливи и безплатни. Във времена на икономическа несигурност, когато пазарите са нестабилни, може да бъде от полза да има системи с фиксиран обменен курс, при които валутите са фиксирани и колебанията в цените са много по-малки. Развиващите се страни и икономики често разчитат на щатския долар, за да стабилизират своите валути. По този начин те могат да създадат усещане за стабилност, да увеличат инвестициите и да намалят инфлацията. Централната банка поддържа своя местен обменен курс, като купува и продава собствена валута на валутния пазар вместо фиксирана валута. Например, ако се установи, че стойността на една единица местна валута е еквивалентна на 3 щатски долара, централната банка ще трябва да гарантира, че е в състояние да достави този долар на пазара в необходимото време. За да може централната банка да поддържа лихвения процент, тя трябва да поддържа високо ниво на чуждестранни резерви, които могат да бъдат използвани за освобождаване (или усвояване) на допълнителни средства в (или извън) пазара, за да се осигури подходящо парично предлагане и намалени пазарни колебания.

Плаващ лихвен процент

За разлика от фиксирания обменен курс, плаващият обменен курс е „самокоригиращ се“ и се определя от частния пазар чрез спекулации, търсене и предлагане и други фактори. В структурите на плаващия обменен курс промените в дългосрочните валутни цени представляват сравнителна икономическа сила и разликите в лихвените проценти между страните, докато промените в краткосрочните цени на валутата представляват бедствия, спекулации и ежедневното търсене и предлагане на валута. Вземете например; ако търсенето на валута е ниско, стойността на валутата ще намалее Поради това вносните стоки стават по-скъпи, стимулирайки търсенето на местни стоки и услуги, което от своя страна ще доведе до създаването на повече работни места, карайки пазара да се самокоригира.

При фиксиран режим пазарният натиск може също да повлияе на промените в обменния курс, така че в действителност нито една валута не е изцяло фиксирана или плаваща. Понякога, когато местната валута отразява истинската си стойност спрямо фиксираната валута, може да се развие подземен пазар (който отразява повече действителното търсене и предлагане). Това ще накара централната банка на страната да преоцени или девалвира официалния курс, така че курсът да е в съответствие с неофициалния, като по този начин ще спре дейността на незаконните пазари.

При плаващи режими централните банки могат да бъдат принудени да се намесят при пазарни крайности чрез прилагане на мерки за осигуряване на стабилност и избягване на инфлацията; въпреки това рядко се случва централната банка на плаващ режим да се намеси.

Влиянието на валутните колебания върху плаващите валутни курсове

Икономическо въздействие

Валутните колебания имат пряко влияние върху паричната политика на дадена страна. Ако валутните колебания са постоянни, това може да повлияе неблагоприятно на пазара както за външна, така и за местна търговия.

Въздействие върху стоки и услуги

Ако местната валута отслабне, вносните стоки ще струват повече в сравнение с местните стоки и таксата ще се поеме директно от потребителите. За разлика от това, при стабилна валута, потребителите ще имат възможността да купуват повече стоки. Цените на петрола, например, се влияят от големи колебания на международния пазар и само стабилни валути могат да устоят на въздействието на колебанията на цените.

Въздействие върху бизнеса и предприятията

Валутните колебания засягат всеки тип бизнес, особено предприятията, които участват в трансгранична или глобална търговия. Дори ако компанията не продава или купува директно чуждестранни стоки, колебанията в обменните курсове оказват влияние върху цената на стоките и услугите.

Предимството на плаващите валутни курсове е следното

1. Свободен поток от чуждестранна валута

За разлика от фиксирания обменен курс, при системата с плаващ обменен курс валутите могат да се търгуват свободно. Следователно не е необходимо правителствата и банките да прилагат непрекъснати системи за управление.

2. По отношение на платежния баланс (BOP) има стабилност

В икономиката платежният баланс е отчет, който показва колко са били разменени между субектите на дадена държава и субектите от останалия свят за определен период от време. Ако има някакъв дисбаланс в това изявление, обменният курс се променя автоматично. Държава, чийто дисбаланс е дефицит, ще види, че нейната валута се обезценява, нейният износ ще стане по-евтин, което ще доведе до увеличаване на търсенето и в крайна сметка ще доведе BOP до равновесие.

3. Няма изискване за големи валутни резерви

По отношение на плаващите обменни курсове, от централните банки не се изисква да държат големи резерви в чуждестранна валута, за да хеджират обменния курс. Следователно резервите могат да се използват за внос на капиталови стоки и насърчаване на икономическия растеж.

4. Подобрена ефективност на пазара

Макроикономическите основи на дадена държава могат да повлияят на нейния плаващ обменен курс и портфейлните потоци между различните държави, като подобрят ефективността на пазара.

5. Защитете срещу инфлацията при вноса

Държавите с фиксирани валутни курсове рискуват внасянето на инфлация чрез излишъци в платежния баланс или по-високи цени на вноса. Страните с плаващи валутни курсове обаче не са изправени пред това предизвикателство.

Плаващите обменни курсове имат определени ограничения

1. Рискът от нестабилност на пазара

Плаващите обменни курсове са обект на значителни колебания и висока волатилност, така че е възможно определена валута да се обезцени спрямо друга само за един търговски ден. Заслужава да се отбележи също, че плаващият обменен курс не може да се обясни чрез макроикономически основи.

2. Недостатък на икономическия растеж

Липсата на контрол върху плаващите валутни курсове може да доведе до ограничаване на икономическия растеж и възстановяване. В случай на отрицателен дрейф в обменния курс на дадена валута, такова събитие създава сериозни икономически последици. Вземете например, при нарастващ обменен курс долар-евро, износът от САЩ към еврозоната ще бъде по-скъп.

3. Съществуващите проблеми могат да се влошат

Когато дадена страна е изправена пред икономически затруднения като безработица или висока инфлация, плаващите обменни курсове могат да влошат тези проблеми. Например, девалвацията на валутата на дадена държава в момент, когато инфлацията вече е висока, може да доведе до увеличаване на инфлацията и може да влоши текущата сметка на страната поради увеличаване на цената на стоките.

4. Висока волатилност

Системата прави плаващите валути силно волатилни; в резултат на това те засягат търговската политика на страната пряко или косвено. Ако нестабилността е благоприятна, плаващият обменен курс може да бъде от полза както за страната, така и за инвеститорите, но поради нестабилния си характер инвеститорите може да не искат да поемат по-големи рискове.